Сериозно питам, кога ще спрем с този културен мазохизъм? Цял ден се преструваме на много изискани с някакво лоу-фай хип-хопче за учене, а щом ударим втората ракия, изведнъж текстовете за "Мерцедеси" и "красавици" стават по-дълбоки от Ницше. Има ли изобщо шанс този жанр да еволюира в нещо различно от "глей к’ва кола имам" или това е пикът на нашата цивилизация? Дайте малко истинско мнение – текстовете ли са проблемът или просто ни харесва да сме малко... първични? Или просто ни е кеф да слушаме едни и същи три акорда, докато не забравим как се казваме?